Гледам ги птици,
гледам ги две,
преплитат във полет
красиви криле,
танцуват,
припяват песни любовни,
без тежест в душата,
без ненужни тревоги.
Гледам и себе си-една
и над мен е небето,
но аз съм сама.
Завиждам за полета,
завиждам че са две,
не мога ли и аз да бъда
птица с разперени криле?
Ще мога да бъда
и аз свободна,
стига да срещна
за този танц
любов достойна.
© Teodora Andreev All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
