Танц
Тази усмивка разбива врати!
Поглеждаш, премигвам, горя!
Пак център на всичко си ти,
не искам, а твоето име шептя.
За мен ли е танцът? Приемам вежливо.
Подавам ръка, поемаш в захлас,
а после наоколо всичко притихва
и ние безгрижно танцуваме валс…
Не чувам, не виждам, не знам песента.
Туптежът в сърцето ти пее за мен.
И вярвам с все сили в магия една,
трептяща, гореща, облечена в плен.
Нозете отдавна изтръпват, забравили такт!
Очите не слушат, ума ги кори…
Затваряш очите… Целувка… Печат!
За вечност в сърцето… Виновникът - Ти!
© Симона Гълъбова All rights reserved.
