Танцуваш ти под прожекторите бели,
танцуваш пред стотици хора всеки ден
и следят те с поглед онемели
попаднали във нежен плен.
Танцуваш без да си усетила умора,
танцуваш и даряваш цялата си сила,
за да зарадваш тези непознати хора
тъгата в техните очи разкрила.
А на тебе, клетата, кой ще помогне -
следващото представление е далече,
самотата ти кой би могла да трогне -
твойта публика си тръгна вече. ...