Танцуваш ти под прожекторите бели,
танцуваш пред стотици хора всеки ден
и следят те с поглед онемели
попаднали във нежен плен.
Танцуваш без да си усетила умора,
танцуваш и даряваш цялата си сила,
за да зарадваш тези непознати хора
тъгата в техните очи разкрила.
А на тебе, клетата, кой ще помогне -
следващото представление е далече,
самотата ти кой би могла да трогне -
твойта публика си тръгна вече.
Сама си тръгваш към дома понесла
своите букети и костюми на ръце,
а можеше сега да ходиш весела,
повела за ръчица своето дете.
В празния ти дом те чака тишината
няма от кого сълзите си да криеш.
Ще поседнеш с чаша във ръка
да опиташ болката си да убиеш.
И ще танцуваш цяла нощ сама,
а съня очите ти ще отминава.
Ще танцуваш в чест на любовта,
ще танцуваш и танцуваш до забрава...
© Павлина Ненова Все права защищены