Nov 9, 2006, 10:46 AM

Тарзан и Джейни :)

  Poetry
1.3K 0 14

  ( * Увод се налага , за да няма тайни:
  Приказката е на  
blueneo  / Тарзан /,
  но споделена е със  Етчи  /Джейни
/
  за да не бъде в джунглата сам  :)  )


Време на маймуни ...
а  Тарзан им беше цар.

Сред природните закони

чувстваше се господар.

Джейни мила …

казвам се Тарзан.
Ти си много красива,
аз див, грозен и сам.

Мъжът от джунглата
и една градска дива?
Ти волен в чувствата,
аз много предпазлива.

Ти си хубава жена -
да си моя , е мечта,
идвам на една лиана
искам те сега в нощта.

Ти ли идваш в нощта
и шептиш ми слова?
С тези нежни „неща”
в мен будиш чувства.

Трудно ми е да шептя,

но пък мускули пъча.
Много силно крещя,
без никак да се мъча.

С думите ме галиш
грубоват си, но мил.
Свещи ако запалиш
пътя ще си открил.

Свещ в нощта да паля
за какво ми е това ?

Романтика ли мила -
магия ли е някаква?

Романтика е това , да
действа като магия.
На природата ни зова
отвори очи, открий я.


 


В наши дни, нещо се промени.
Тарзан в джунглата беше цар,

ала след разговора с Джейни

и на чувствата стана господар.

Да , тялото ти ще обгърна

търсят устните ми страстта.
С целувка нежно ще отвърна
огънят е в мен ...  и похотта.

 

Обгърни ме, обвий ме цяла

от ласките ти ще затрептя.

Романтиката те е завладяла,

на тази страст как да устоя?

В синята нощ, с бяла топлина
луната ни огрява, пеят звезди.
В твоите обятия, търся тишина
милувки не щадя, ти ги приеми.


В такава лунна нощ ме покори

с милувки нежни ме приласкай.

Във обятията ми меки намери

свой пристан, бряг и земен рай.


Полъх разроши кестеняви коси
мракът си тръгна, зора ни огря.

Порой от усмивки, горящи очи,
ритмичен танц телата разлюля.

 

Полъха е от нежното дихание,

копнежен порив, душа игрива.

Лъч мека светлина, съзерцание,

бурна страст безкрай ни облива.

Омайната си обич сега ти давам
много тихо две думи ще ти шептя,

с чувствена любов ще те дарявам
целувка нежна искам да ти подаря.




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...