9.11.2006 г., 10:46

Тарзан и Джейни :)

1.3K 0 14

  ( * Увод се налага , за да няма тайни:
  Приказката е на  
blueneo  / Тарзан /,
  но споделена е със  Етчи  /Джейни
/
  за да не бъде в джунглата сам  :)  )


Време на маймуни ...
а  Тарзан им беше цар.

Сред природните закони

чувстваше се господар.

Джейни мила …

казвам се Тарзан.
Ти си много красива,
аз див, грозен и сам.

Мъжът от джунглата
и една градска дива?
Ти волен в чувствата,
аз много предпазлива.

Ти си хубава жена -
да си моя , е мечта,
идвам на една лиана
искам те сега в нощта.

Ти ли идваш в нощта
и шептиш ми слова?
С тези нежни „неща”
в мен будиш чувства.

Трудно ми е да шептя,

но пък мускули пъча.
Много силно крещя,
без никак да се мъча.

С думите ме галиш
грубоват си, но мил.
Свещи ако запалиш
пътя ще си открил.

Свещ в нощта да паля
за какво ми е това ?

Романтика ли мила -
магия ли е някаква?

Романтика е това , да
действа като магия.
На природата ни зова
отвори очи, открий я.


 


В наши дни, нещо се промени.
Тарзан в джунглата беше цар,

ала след разговора с Джейни

и на чувствата стана господар.

Да , тялото ти ще обгърна

търсят устните ми страстта.
С целувка нежно ще отвърна
огънят е в мен ...  и похотта.

 

Обгърни ме, обвий ме цяла

от ласките ти ще затрептя.

Романтиката те е завладяла,

на тази страст как да устоя?

В синята нощ, с бяла топлина
луната ни огрява, пеят звезди.
В твоите обятия, търся тишина
милувки не щадя, ти ги приеми.


В такава лунна нощ ме покори

с милувки нежни ме приласкай.

Във обятията ми меки намери

свой пристан, бряг и земен рай.


Полъх разроши кестеняви коси
мракът си тръгна, зора ни огря.

Порой от усмивки, горящи очи,
ритмичен танц телата разлюля.

 

Полъха е от нежното дихание,

копнежен порив, душа игрива.

Лъч мека светлина, съзерцание,

бурна страст безкрай ни облива.

Омайната си обич сега ти давам
много тихо две думи ще ти шептя,

с чувствена любов ще те дарявам
целувка нежна искам да ти подаря.




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...