Татко
Татко – светиня, опора, закрила...
Плам да се върна, където е той.
Детските спомени. Лифтът на Рила.
Казват, бащата бил супергерой.
Знаеш ли колко усмивки открадна?
Двайсет години... а още е рана.
Сякаш се случва сега. И пропадам.
Още си тук и сълзите ми храниш.
Трудно е, чуваш ли, няма забрава!
Всъщност е липса на първите седем.
Бащини ласки и обич кой дава?
Кой друг Луната ти сваля и денем?
Всичко това е банално, признавам.
Всеки е слушал за болни сърца.
Ала след вас, запомнете, остават
тези, които били са деца.
