Татко
Татко – светиня, опора, закрила...
Плам да се върна, където е той.
Детските спомени. Лифтът на Рила.
Казват, бащата бил супергерой.
Знаеш ли колко усмивки открадна?
Двайсет години... а още е рана.
Сякаш се случва сега. И пропадам.
Още си тук и сълзите ми храниш.
Трудно е, чуваш ли, няма забрава!
Всъщност е липса на първите седем.
Бащини ласки и обич кой дава?
Кой друг Луната ти сваля и денем?
Всичко това е банално, признавам.
Всеки е слушал за болни сърца.
Ала след вас, запомнете, остават
тези, които били са деца.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
