Oct 19, 2011, 10:10 PM

Татуиран върху опакото на бутилката етикет си

  Poetry » Other
1.1K 0 0

Тази нощ изпих виното от спомени бели,

разтопи се ледът под ребрата.

Замезих с откраднатите недели,

но настроението ми пак остана сакато.

Опитах и стих да напиша,

перото грубо заскърца.

Цигарен дим, вместо теб, вдишах -

не идваха думите присърце.

Пребърках всички джобове на душата,

трошица светлинка да намеря,

но пръстите опряха се до стената,

зад която очите ти безсълзно немеят.

Зида го друг изгради ненадейно

с камъни от хладни съмнения

и късното щастие лелеяно,

от тленно, превърна в копнения.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Апостол Кирилов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...