Тая душа...
Искам... опитвам
да намеря себе си...
И търся, търся,
но уви, все още не успявам.
Защото не искам
да съм това, което съм,
и не се примирявам;
защото трябва да се променя!
В един момент
от щастие преливам,
а в другия като че умирам...
Понякога е всичко толкова
прекрасно и красиво,
всяко нещо струва ми се достижимо.
А понякога сякаш всичко
срещу мене се обръща.
От малки камъчета
планина от несправедливости
пред мене се издига.
И мъча се да я премина,
напред да продължа...
но докога... докога ли ще издържа?
Докога, ако не се променя?
И ще се опитвам,
за да спрат все някога
да нараняват
и аз самата да ранявам
тая моя проклета душа...
да намеря себе си...
И търся, търся,
но уви, все още не успявам.
Защото не искам
да съм това, което съм,
и не се примирявам;
защото трябва да се променя!
В един момент
от щастие преливам,
а в другия като че умирам...
Понякога е всичко толкова
прекрасно и красиво,
всяко нещо струва ми се достижимо.
А понякога сякаш всичко
срещу мене се обръща.
От малки камъчета
планина от несправедливости
пред мене се издига.
И мъча се да я премина,
напред да продължа...
но докога... докога ли ще издържа?
Докога, ако не се променя?
И ще се опитвам,
за да спрат все някога
да нараняват
и аз самата да ранявам
тая моя проклета душа...
© Анна Адамова All rights reserved.
)М0га сам0 да ти п0желая успех във всичк0 и за напред да пр0дължаваш в същия дух!!!!
