8 февр. 2007 г., 18:42

Тая душа...

948 0 5
Искам... опитвам
да намеря себе си...
И търся, търся,
но уви, все още не успявам.
Защото не искам
да съм това, което съм,
и не се примирявам;
защото трябва да се променя!
В един момент
от щастие преливам,
а в другия като че умирам...
Понякога е всичко толкова
прекрасно и красиво,
всяко нещо струва ми се достижимо.
А понякога сякаш всичко
срещу мене се обръща.
От малки камъчета
планина от несправедливости
пред мене се издига.
И мъча се да я премина,
напред да продължа...
но докога... докога ли ще издържа?
Докога, ако не се променя?
И ще се опитвам,
за да спрат все някога
да нараняват
и аз самата да ранявам
тая моя проклета душа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Адамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ани,не м0га да 0пиша с думи какъв невер0ятен талант имаш.0т три дена п0стянн0 мисля за стих0тв0рениет0 ти "Тая душа".А днес пък четях и препр0читах всичките ти пр0изведения.СТРАХ0ТНИ СА!!!Т0зи стих т0лк0ва мн0г0 ме разчувства и сякаш с ръка д0к0сна сърцет0 ми,че д0някъде д0принесе да се случат хубави неща!Не м0га да ти кажа,че стих0тв0рениет0 ти е д0бр0,бих излъгала...защт0т0 т0ва е най-д0брата тв0рба к0ят0 съм чела,0ткакт0 се регистрирах.)М0га сам0 да ти п0желая успех във всичк0 и за напред да пр0дължаваш в същия дух!!!!
  • Мерси много на всички
  • Браво на теб!!!Невероятен стих.В м0мента съм в пери0д,к0йт0 трябва да пр0меня себе си,защт0т0 наранявам любимия си ч0век и наистина мн0г0 се разчувствах.0ще веднъж....НЕВЕР0ЯТН0 Е!!!!!БРАВ0
  • Невероятно.....!!! Браво
  • Понякога наистина трябва да променим себе си.УСПЕХ!
    Поздрави за стиха

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...