Тази Цветна Пролет 

О, Пролет моя! Колко си зелена! 

И как ухаеш само! На Любов и Светлина!

Отронва Пролетният вятър капчици Надежда, 

за кратко спрели върху младите листа. 

Благословена съм със топъл, слънчев дъжд! 

Една безкрайно дълга зима подир мен остава... 

Самотните ми, мрачни мисли се стопиха със снега. 

Студът във тялото ми и в душата, 

сълзите ми в очите – каква жадувана забрава! 

Безпаметно щастлива съм! Като Гората възродена! 

Захвърлям старите си, черни дрехи! 

Обличам мислите си сиви във зелено

и трепетно очаквам да покълне цвете! 

Как исках да дочакам точно Тази Цветна Пролет! 

И точно този дъжд от капчици, кристално чисти!

Докосвам с пръстите си мокри, слънчеви петна,

животрептящо топли, златни и лъчисти! 

Високо там, във синьото небе, 

където само погледът ми стига, 

снага извива приказна Дъга, 

родена от целувката на звездните лъчи

и влюбеният лудо в тях дъждовен прах! 

Там Светлината, разтопена от Любов 

във седем най-прекрасни цвята, 

разкрила е за нашите очи, 

магията на същността си! 

Аз чаках точно тази Влюбена дъга! 

Подбирам с многоцветна обич мислите си, 

още неродени и търся своя път.

Лъч Светлина сърцето ми докосва.

Какво да правя вече знам!

Ще мина под Дъгата Седемцветна! 

Ще бъда мокра, слънчева, зелена!   

И ще ухая на Любов!