Тази нощ приказно красива
с нежност бяла е покрита.
Навън пухкави снежинки
танцуват своя валс.
Придружена е от Любовта,
от сънища и мечти.
В тази снежна нощ,
огнена страст в мен бушува
и ме изгаря, и ме изпепелява.
С чаша в ръка, бродя аз
между четири стени,
а край мен, спомени летят
за щастливи дни.
Ужким съм сама,
а все още чувам твоя глас,
виждам любимия силует.
А огъня в мен се разгаря
с още по-голяма сила.
Стига... Спри... Не ме изгаряй.
Не разбра ли, че ме боли!?
От болка идва ми да вия.
В тази нощ снежно бяла
в стаята съм сама. 
С чаша в ръка,
искам мъката да удавя,
и теб да забравя.

30.01.2013 г.