Ти ме заговори,

защото бях като хубаво цвете,
но аз те отрязах като хартия,
не ми мигна за теб,
колкото и да си красив.

Обичам да се правя на недостъпна мили,
защото вие искате да командвате и да владеете нас,
но ти мен не можеш...
както и разбра.

ТИ не можеш да кажеш един комплимент,
а ме сваляш, само ще сънуваш моята лъскава коса.
но няма да преспиш със мен,
защото не знаеш коя съм мили.

Няма така мили аз си отварям вратата,
но ти чакаш като мръсно коте навън
и тази нощ ще съм недостъпна,
а следващата ще видим.

Текст: Елица Денкова