Тази нощ може би...
Тази нощ
може би ще се любим...
Тази нощ може би
аз ще те любя...
Преди да влезеш,
остави вън страховете си.
Остави си кинжалите,
и пистолетите.
Очите ми са достатъчни
да те пазят.
Отпусни се в креслото.
Аз умея да любя...
сър...
Но... и да обичам
умея.
Мога да събличам
всичко от себе си,
бавно,
дреха
след
дреха,
да откривам
онова,
за другите скрито,
да светнат в полумрака,
млечнобели,
гърдите ми,
да изгаснат свещите
срамежливо...
Да пристъпвам
гола
към тебе -
изваяна амфора
с вино упойващо,
с аромат карамфилен,
с бели ръце -
криле пеперудени,
с бедра жаравени,
танцуващи,
обещаващи,
разкриващи,
и даряващи...
А ти да ме гледаш
алчно,
ненаситно,
поглъщащо...
Да пресъхнат устните,
да пламнат гърдите,
да горят слабините,
от желание
да тръпнат
ръцете ти...
Отпусни юмруците...
сър...
Освободи пружината,
дълбоко някъде скрита...
Дай ми ръката си,
нека да разчета
съдбата ти...
Да видя
онези жени
преди мен...
В бъдещето ти
да надникна...
Дали там
ще видя себе си...
сър...
Защо не докоснеш
нежно
с пръсти
лицето ми?
Могат ли още
да докосват нежно
ръцете ти?
Помнят ли
устните стиснати
как да целуват
чувствено?
Крият ли черни
полунощни
тайни
очите ти?
Защо не запалиш
цигара... сър...
ти трепериш...
Защо не разкажеш
нещо за себе си?
Разказвай...
Имал ли си някога друг дом,
освен улицата?
Имал ли си някога нещо свое,
освен живота си?
Вярвал ли си някога другиму,
освен на себе си?
Имал ли си някога друг приятел,
освен самотата си?
Имал ли си други жени
освен купени...
сър?
Разказвай...
На колене пред теб
ще те слушам
и ще свалям...
бавно...
всичко черно
от тебе -
Шапката...
Ръкавиците...
Шлифера...
Ризата...
Ще разкопчавам
копче
след
копче...
Ще откривам
раменете,
ръцете,
бедрата ти...
Ще разголвам
силното тяло...
Ти разказвай
за себе си...
За твоите нощи...
Но...
...ще сваля
и... черното домино,
с което криеш
очите си.
Погледни ме.
Искам през тях
да надникна
в душата ти...
Да разголя и нея...
Да видя нейната сила
и нейната слабост...
Погледни
открито очите ми,
пък после...
може би...
ще продължим...
Може би... казах...
Защото аз не искам
полу-любов.
Не искам
да бъда за някого
пореден номер
от върволицата.
Поредната кукла
в една самотна,
дъждовна вечер.
Или поредната
малка,
жалка победа.
Не искам да бъда
една от всичките...
И не правя
любов във черно.
Такава любов
изпепелява...
сър...
А аз искам
да светя
за някого
в тъмното...
© Даша All rights reserved.
