Тази нощ съм чаровница -
наконтена съм в дантелен смях.
Май ти ритнах кросното безмилостно.
Май съвсем те пропилях.
Моят смях - водопадно опасен,
гръмогласно кънти и подскача.
Нямаш сили да мръднеш, прехласнат
съзерцаваш пороя му страстен.
Моят смях - лястовича опашка,
как ти клъцна само душата отляво,
гъделичка те превъзбуден от ярост
и каца на съседната стряха.
Тази нощ съм чаровница!
Натежах ли по клепачите ти оловно?
От очакване си толкова каменен,
ала аз... аз вече съм чужда.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.