Mar 9, 2005, 12:24 AM

Тази вечер

  Poetry
1.1K 0 7
Тази вечер
остави вратата на сърцето си
отворена
и ме очаквай... Ще дойда с обич
и ще сваля
на прага - трънения си венец...
Ще ми олекне
от пътя дълъг и безумно прашен,
по който
всяка стъпка
в стъпките ти - звън е
без да задъхва времето напред!

Ще дойда!
Навярно ще е рано призори,
когато вън
пропеят първите петли...
Гласът им
гръмко ще звучи -
като пробуждане
през дните празнични...
Вселенски вопли,
през времето изплакано насън...

Когато вляза,
ще приближа полека до леглото
като безплътна сянка,
обгърнала пространства вечни
и ще приседна
тихомълком до платното,
върху което
си рисувал дълго с думи –
стон
след стон,
за да усетя изгревните багри
и нежните ухания
на топлите ти мисли
преди ... да съмне от любов...

Ще дойда в тази вечер
с две устни –
птици две,
прегърнати с крилете си във полет
на ронещи се небеса
с парлива нежност и ... в утрото
със тях ще те целуна
преди
пространството да се възпламени ...

Ще дойда, чакай ме в съня си!
Обръщам време,
и прелиствам мигове през длани
докато все към теб се приближавам!

...

(Навън пропяват първите петли!)

До теб съм вече, отвори очи!
А светлината в нас - вали, вали ...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Толкова е красиво и истинско!Браво!!!
  • Страхотно е!Поздравления!
  • Браво,браво,браво-"А светлината в нас - вали, вали ...! "...и пак браво!
  • Браво , Йоана ! Пожелавам ти светлината в теб винаги да вали
  • Да така е - миг, като вечност
    Както са казали поетите
    Благодаря Ви с усмивка

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...