9.03.2005 г., 0:24

Тази вечер

1.1K 0 7
Тази вечер
остави вратата на сърцето си
отворена
и ме очаквай... Ще дойда с обич
и ще сваля
на прага - трънения си венец...
Ще ми олекне
от пътя дълъг и безумно прашен,
по който
всяка стъпка
в стъпките ти - звън е
без да задъхва времето напред!

Ще дойда!
Навярно ще е рано призори,
когато вън
пропеят първите петли...
Гласът им
гръмко ще звучи -
като пробуждане
през дните празнични...
Вселенски вопли,
през времето изплакано насън...

Когато вляза,
ще приближа полека до леглото
като безплътна сянка,
обгърнала пространства вечни
и ще приседна
тихомълком до платното,
върху което
си рисувал дълго с думи –
стон
след стон,
за да усетя изгревните багри
и нежните ухания
на топлите ти мисли
преди ... да съмне от любов...

Ще дойда в тази вечер
с две устни –
птици две,
прегърнати с крилете си във полет
на ронещи се небеса
с парлива нежност и ... в утрото
със тях ще те целуна
преди
пространството да се възпламени ...

Ще дойда, чакай ме в съня си!
Обръщам време,
и прелиствам мигове през длани
докато все към теб се приближавам!

...

(Навън пропяват първите петли!)

До теб съм вече, отвори очи!
А светлината в нас - вали, вали ...!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова е красиво и истинско!Браво!!!
  • Страхотно е!Поздравления!
  • Браво,браво,браво-"А светлината в нас - вали, вали ...! "...и пак браво!
  • Браво , Йоана ! Пожелавам ти светлината в теб винаги да вали
  • Да така е - миг, като вечност
    Както са казали поетите
    Благодаря Ви с усмивка

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...