Миришеш на страх, миришеш на гнило.
Искаш целувка, заслужаваш ритник,
но животът никога не е бил справедлив.
Казвам ти всичко, а само пиянски брътвеж.
Гледам - човек непознат ми говори,
а думите, зная, те не са изненада -
старата плоча върти, но носталгия няма.
Луната е с мене и тя помни дъха ти -
тежък, смрадлив, с език се прокрадва.
Кой си ти?
Просяк.
Ще се удавя, не за първи път сега ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up