monics (Моника Пашева)
3 26
Aug 18, 2010, 9:52 PM

Тази вечер 

  Poetry » Other
697 0 7

 

Миришеш на страх, миришеш на гнило.

Искаш целувка, заслужаваш ритник,

но животът никога не е бил справедлив.

Казвам ти всичко, а само пиянски брътвеж.

Гледам - човек непознат ми говори,

а думите, зная, те не са изненада -

старата плоча върти, но носталгия няма.

 

 

Луната е с мене и тя помни дъха ти -

тежък, смрадлив, с език се прокрадва.

Кой си ти?

Просяк.

Ще се удавя, не за първи път сега

в твоето уиски, в твоя дим цигарен,

но не до забрава.

Аз не чакам, не прося.

Просто бях там и ми беше удобно.

 

Равносметка не правя сега, за старата случка.

Отдавна знам, непростимо обърках смрадта с любовта.

© Моника Пашева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??