Тази вечер
Миришеш на страх, миришеш на гнило.
Искаш целувка, заслужаваш ритник,
но животът никога не е бил справедлив.
Казвам ти всичко, а само пиянски брътвеж.
Гледам - човек непознат ми говори,
а думите, зная, те не са изненада -
старата плоча върти, но носталгия няма.
Луната е с мене и тя помни дъха ти -
тежък, смрадлив, с език се прокрадва.
Кой си ти?
Просяк.
Ще се удавя, не за първи път сега
в твоето уиски, в твоя дим цигарен,
но не до забрава.
Аз не чакам, не прося.
Просто бях там и ми беше удобно.
Равносметка не правя сега, за старата случка.
Отдавна знам, непростимо обърках смрадта с любовта.
© Моника Пашева All rights reserved.
6 ! 
