В дъждовна нощ със теб вървяхме,
притиснати един към друг.
За чистата любов копняхме
и устни сливахме без звук.
Младостта бе наш'та сила,
пилеехме я ний без мяр.
В луната търсихме закрила
за мен царица бе, за теб аз цар.
Годините ни натежаха
и спомен вече е това,
за нашата любов се пяха
дори и песни с моите слова.
И днес когато се прибирам,
целувайки дъщерята и сина,
теб винаги намирам,
теб, моята обичана жена.
© Георги All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
