В дъждовна нощ със теб вървяхме,
притиснати един към друг.
За чистата любов копняхме
и устни сливахме без звук.

Младостта бе наш'та сила,
пилеехме я ний без мяр.
В луната търсихме закрила
за мен царица бе, за теб аз цар.

Годините ни натежаха
и спомен вече е това,
за нашата любов се пяха
дори и песни с моите слова.

И днес когато се прибирам,
целувайки дъщерята и сина,
теб винаги намирам,
теб, моята обичана жена.