20 июн. 2006 г., 07:51  

Теб

1.5K 0 1

В дъждовна нощ със теб вървяхме,
притиснати един към друг.
За чистата любов копняхме
и устни сливахме без звук.

Младостта бе наш'та сила,
пилеехме я ний без мяр.
В луната търсихме закрила
за мен царица бе, за теб аз цар.


Годините ни натежаха
и спомен вече е това,
за нашата любов се пяха
дори и песни с моите слова.


И днес когато се прибирам,
целувайки дъщерята и сина,
теб винаги намирам,
теб, моята обичана жена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...