Jan 20, 2007, 7:29 AM

ТЕЖКО МИ МАЛЕ

  Poetry
868 0 12

За първи път пиша в такъв стил!
Надявам се по коментарите ви да разбера
дали съм се справила!




Тъжно е в сърце ми, мале,
че е чуждо либе залюбило,
че венец от тежки спомени носи,
спомени за жална орисия ми, мале.


Душата ми, мале, душата
тъмен кръст на плещите влачи
и пее жално, жално пее ми, мале,
за млад юнак, тежко ми бреме,


за живота ми, мале, живота,
за черна ми обич погубена,
за черна ми обич, мале,
за черни сълзи изплакани.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • мисля си, колко дълбоко някъде в съществото ни са вплетени и драмата, и ритъмът... понякога именно така се чувствам...
    страхотно звучат заявените в информацията ти думи!
  • Много хубав стих!
    Поздрав!
  • Тъжен стих си написала Сияна,макар и в такъв стил!Поздрави!Успешно си се справила!
  • Справила си се!
    Защо не опиташ следващия път да звучи като разказ, а не само като душевно преживяване. Това е само предложение
  • Справила си се чудесно!!!
    Поздрави

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...