20 ene 2007, 7:29

ТЕЖКО МИ МАЛЕ

  Poesía
867 0 12

За първи път пиша в такъв стил!
Надявам се по коментарите ви да разбера
дали съм се справила!




Тъжно е в сърце ми, мале,
че е чуждо либе залюбило,
че венец от тежки спомени носи,
спомени за жална орисия ми, мале.


Душата ми, мале, душата
тъмен кръст на плещите влачи
и пее жално, жално пее ми, мале,
за млад юнак, тежко ми бреме,


за живота ми, мале, живота,
за черна ми обич погубена,
за черна ми обич, мале,
за черни сълзи изплакани.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • мисля си, колко дълбоко някъде в съществото ни са вплетени и драмата, и ритъмът... понякога именно така се чувствам...
    страхотно звучат заявените в информацията ти думи!
  • Много хубав стих!
    Поздрав!
  • Тъжен стих си написала Сияна,макар и в такъв стил!Поздрави!Успешно си се справила!
  • Справила си се!
    Защо не опиташ следващия път да звучи като разказ, а не само като душевно преживяване. Това е само предложение
  • Справила си се чудесно!!!
    Поздрави

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...