20 ene 2007, 7:29

ТЕЖКО МИ МАЛЕ

  Poesía
873 0 12

За първи път пиша в такъв стил!
Надявам се по коментарите ви да разбера
дали съм се справила!




Тъжно е в сърце ми, мале,
че е чуждо либе залюбило,
че венец от тежки спомени носи,
спомени за жална орисия ми, мале.


Душата ми, мале, душата
тъмен кръст на плещите влачи
и пее жално, жално пее ми, мале,
за млад юнак, тежко ми бреме,


за живота ми, мале, живота,
за черна ми обич погубена,
за черна ми обич, мале,
за черни сълзи изплакани.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • мисля си, колко дълбоко някъде в съществото ни са вплетени и драмата, и ритъмът... понякога именно така се чувствам...
    страхотно звучат заявените в информацията ти думи!
  • Много хубав стих!
    Поздрав!
  • Тъжен стих си написала Сияна,макар и в такъв стил!Поздрави!Успешно си се справила!
  • Справила си се!
    Защо не опиташ следващия път да звучи като разказ, а не само като душевно преживяване. Това е само предложение
  • Справила си се чудесно!!!
    Поздрави

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...