Тежко вино...
Не успях...
а беше тежко вино.
По устните ми парещи следи.
Не можах...
а беше топъл като мед
по кожата ми разтопен.
Да те забравя как... Не знам!!!
И всеки полъх в спомени замира,
а слънце, по-жарко от преди,
ми носи ласката от твоите очи.
Защо е трудно днес така,
да те погледна и да бъда смела,
да се извърна и да не тъжа,
когато в теб я няма любовта.
Защо? Кажи!!!... Защо е тежко?
Когато с всичко се сбогувах,
а сърцето ми на твоя лик робува.
И как кажи да бъда цяла,
когато с любовта ми отлетял си.
© Радка Иванова All rights reserved.
