raccing (Радка Иванова)
153 453
28.08.2008 г., 20:28 ч.

Тежко вино... 

  Поезия
1102 0 10
 

Не успях...

а беше тежко вино.

По устните ми парещи следи.

Не можах...

а беше топъл като мед

по кожата ми  разтопен.

Да те забравя как... Не знам!!!

И всеки полъх в спомени замира,

а слънце, по-жарко от преди,

ми носи ласката от твоите очи.

Защо е трудно днес така,

да те погледна и да бъда смела,

да се извърна и да не тъжа,

когато в теб я няма любовта.

Защо? Кажи!!!... Защо е тежко?

Когато с всичко се сбогувах,

а сърцето ми на твоя лик робува.

И как кажи да бъда цяла,

когато с любовта ми отлетял си.   

  

© Радка Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тъжно и хубаво!
  • Много хубав стих!
  • Благодаря Ви !
  • тъжно и реално!!!Вили
  • Рада,

    На чувствата в отчаяния лов,
    додето ги преследва и тълкува,
    душата се лекува от любов,
    макар, че от любов не се лекува.

    И винаги изправена на съд,
    наивно брани слабото си право,
    очаква от любов да и простят,
    макар, че от любов не се прощава.

    В света от реализъм опростен,
    единствено контрастите избира
    и от любов умира всеки ден,
    макар, че от любов не се умира.

    Калин Донков
    и
    Аз

  • Прекрасна си, скъпа Радка... Много харесах!
  • останало е нещо красиво...лошото е забравено...
    с обич за тежкото вино...
  • Не, не е тъга просто е част от нещо което всеки се стреми да забрави .
    Сърдечни поздрави и прегръдки Таня !
  • Красив стих!
  • !!!
    Днес всички са тъжни
    Поздравче!!!
Предложения
: ??:??