Jun 25, 2009, 8:41 PM

Тежко вино...

  Poetry
625 0 8

Ти си силното вино, от което потръпвам.

Знаеш с колко и как...  да разпалваш пожар.

Аз съм твойта малага.

И се пием на глътки...

Наш'та знойна въздишка пълни плътен бокал.

До ръба му замайващ, с теб допираме устни.

Пием бавно и жадно подлуделия сок...

Ти -  оттам,

аз – оттук...

Закипява кръвта ни...

Гъсто, тежко, пенливо - ни опива до смърт.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Билярска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...