Aug 8, 2006, 2:24 PM

Телефонна любов 

  Poetry
724 0 3
“Телефон все ни свързва,
телефон – ни дели.
Малко странна е тази
наша обич, нали!”
По мотиви на песента “Телефонна любов”

С телефона се движа,
с телефон си и ти.
Някак странно се свързва
с наште плахи мечти.

Ако аз заговоря -
ти ме слушаш, мълчиш.
И не мога да видя
твойте чудни очи...

Ако ти заговориш,
аз отсреща мълча,
И не можеш да видиш
как сияя така.

А пък ние говорим,
И не щем да мълчим.
И мечтаем да свържем
Здраво наште съдби.

С телефона се движа,
с телефон си и ти.
Някак странно се свързва
с наште плахи мечти.

08.12.2005.
София, България

© Весела Кънчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Колежке, здравейте, и аз се бях замислила за тази песен като мотив на бъдещо стихо, обаче не се получи, просто "оригинала" е много силен и не може "така" да се прескочи, нищо, ще дойде нещо ново като еволюция, дерзай!!! Вярвам ти! Имаме време, защото всичко тече с бясна скорост!
  • Какво мога да кажа, пиша така, както го чувствам, надявам се, че и при вас е така, явно по различен начин чувстваме нещата, а това, мисля, че не е лошо, хубаво е всеки да пише така, както го чувства.
  • Веси, откровена съм. Харесвам темите, които засягаш, харесвам посланията, вложени в стиховете ти. Не ми допада единствено изграждането. Едно субективно мнение. Поздрави.
Random works
: ??:??