8.08.2006 г., 14:24

Телефонна любов

956 0 3
“Телефон все ни свързва,
телефон – ни дели.
Малко странна е тази
наша обич, нали!”
По мотиви на песента “Телефонна любов”

С телефона се движа,
с телефон си и ти.
Някак странно се свързва
с наште плахи мечти.

Ако аз заговоря -
ти ме слушаш, мълчиш.
И не мога да видя
твойте чудни очи...

Ако ти заговориш,
аз отсреща мълча,
И не можеш да видиш
как сияя така.

А пък ние говорим,
И не щем да мълчим.
И мечтаем да свържем
Здраво наште съдби.

С телефона се движа,
с телефон си и ти.
Някак странно се свързва
с наште плахи мечти.

08.12.2005.
София, България

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Колежке, здравейте, и аз се бях замислила за тази песен като мотив на бъдещо стихо, обаче не се получи, просто "оригинала" е много силен и не може "така" да се прескочи, нищо, ще дойде нещо ново като еволюция, дерзай!!! Вярвам ти! Имаме време, защото всичко тече с бясна скорост!
  • Какво мога да кажа, пиша така, както го чувствам, надявам се, че и при вас е така, явно по различен начин чувстваме нещата, а това, мисля, че не е лошо, хубаво е всеки да пише така, както го чувства.
  • Веси, откровена съм. Харесвам темите, които засягаш, харесвам посланията, вложени в стиховете ти. Не ми допада единствено изграждането. Едно субективно мнение. Поздрави.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...