Тез хора от целувки не разбират
- Целувка? До довечера почакай -
сестра ми шепне нежно в телефона си.
А после тананика замечтано
поглеждайки на често към часовника.
- Момиченце, кажи му, не внимава ли,
целувка от юмрука ми го чака. -
Сърдито тате пръста си размахва
и тутакси разплаква мойта кака.
-Забравил си – обажда се и мама -
когато бяхме с тебе луди - млади.
С целувка по ръката на баща ми
поиска на късмет да ти се падна.
- Я тихо там, че почва сериала
„Целувката на младата графиня”-
и баба ми потапя се изцяло
на телевизора в поредната магия.
Тез` хора от целувки не разбират.
Все глупости в главите им витаят.
Но ако почна с тях да се препирам
не знам къде ще му излезе края.
А утре сутрин, щом настане светло,
в кварталната сладкарница ще вляза.
Там цял поднос целувки разноцветни
ще си поръчам и ще ги излапам.
© Дочка Василева All rights reserved.
