mariniki (Магдалена Костадинова) mariniki (Магдалена Костадинова)
20 427
Aug 25, 2008, 7:12 AM

Тези мъжки очи...

  Poetry » Love
3.5K 1 63

 

 

                 Тези мъжки очи...

                 гледат ме,

                 следват ме,

                 неотлъчно

                 всяко движение...

                 и някак си

                 утихва

                 онзи страх...

                 на преследвана сърна.

                 Вече зная...

                 дори се надявям

                 пак да са там,

                 когато

                 очите си отворя...

                 търся ги,

                 минавам през тях...

                 Боже,

                 колко са топли

                 и колко красиви...

                 по своему

                 милват,

                 с нежност

                 целуват

                 и бдят...

                 толкова близки

                 и вeрни,

                 а толкова

                 безнадеждно далечни...

                 тези мъжки очи...

                 усещам

                 как страстно

                 докосват,

                 чувам

                 как тихо и мило

                 говорят,

                 душата събличат,

                 в миг кратък

                 нежно

                 сълзят...

                 отминават

                 тъжно нататък...

                 оставили

                 спомен за мен... във сълза... 

 

                                          

                                           МУЗИКА>>>  Whitney Houston-Винаги ще те обичам

 

 

 

               

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0