Dec 4, 2008, 9:38 PM

Ти

  Poetry » Other
1.1K 0 5
Гледам лицето ти, а няма те до мен.
Искам те, желая те - ти си ми най-ценното;
човекът, който ми липсва в дългите нощи,
така самотни и безлични откакто теб те няма до мен!
Сега съм по-влюбен от всякога;
дори чувството е по-силно и отпреди.

Сега знам с всяка своя частица,

че не искам нищо друго - само теб!



Съдбата те среща с хора, а ти не осъзнаваш,

че това може да са ти спътниците до края.

Е, аз желая ти да си пътникът до мен!!

Ден не бих издържал без теб,

а как след тази вечност останах жив, аз не зная.

Сега го изричам, сега го чувствам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Куманов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...