Ти галила ли си славейче понякога?
С устни докосвала ли си виолетки в зори?
Държала ли си на дете разплакано, ръката?
Попитала ли си го защо плаче? Какво го боли?
Ароматът на мъглата в планината...
Цветът на изгнилите дървестни листа.
Звънът- звукът на зората...
Усещала ли си тия дребни неща?
Зовът на луната, когато те кани,
да тръгнеш, порочна, без дрехи в нощта.
Със сребърни лъчи тя да те гали,
а ти да пристъпваш през непорочна роса... ...