Ти
Разбираш ли, когато те погледна
колко истини във погледа стоят,
колко думи стават непотребни,
как светът превръща се във друг?
Съзираш ли в мълчанието ми будно
километрите, които ни делят,
как се стопяват в нашето безумство,
където само мислите горят?
Усещаш ли кога сме невъзможни,
кога усмивките не могат да заспят,
усещаш ли, кажи ми, този порив,
който и нощите не могат да решат?
И вярваш ли най-сетне като мене,
във светлините на замиращия град,
че тази лудост наша е потребна
и ме въвлича в тихия ти свят…
~ на една приказка
© Ася All rights reserved.
, родила такъв стих.
