14.04.2011 г., 1:02 ч.

Ти 

  Поезия
1462 0 3

Разбираш ли, когато те погледна

колко истини във погледа стоят,

колко думи стават непотребни,

как светът превръща се във друг?

 

Съзираш ли в мълчанието ми будно

километрите, които ни делят,

как се стопяват в нашето безумство,

където само мислите горят?

 

Усещаш ли кога сме невъзможни,

кога усмивките не могат да заспят,

усещаш ли, кажи ми, този порив,

който и нощите не могат да решат?

 

И вярваш ли най-сетне като мене,

във светлините на замиращия град,

че тази лудост наша е потребна

и ме въвлича в тихия ти свят…

 

                                                 ~ на една приказка

© Ася Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??