Ти без мен
ТИ БЕЗ МЕН
Ти без мен ще можеш ли да плачеш,
облегната на някоя скала,
коси, от вятър бурно разпилени,
душащи с писък твоята снага.
Ти без мен ще можеш ли да виждаш
на слънцето божествената светлина,
на дух самотен скитащ ти да се привиждаш,
рушаща нощем - на хората, слънца.
Ти без мен ще можеш ли да чувстваш
красота на щастие - наречена живот,
с шамар отпратила ръката моя,
която искаше да носи тежкия хомот.
Ти без мен - решила вече,
по пътя продължаваш във нощта,
път, по който аз с цветя за теб обсипвах,
треперещ със надежда да се върнеш сутринта.
© Андриан Георгиев All rights reserved.
