Ти даде ми каквото сам можа

Не се боя от самотата.

Тя вярна спътница е в моя свят.

Опитах се – летях с на любовта крилата,

но паднах… и нозете още ме болят.

Опитах и с омразата... но струва ли -

да мразиш, след като си любил.

Сърцето само да залъгваме 

и спомени с омраза да сменим.

Не искам да забравя и не мога -

очите, със които ме погали.

Когато аз те гледах със тревога,

а ти със нежност ласкаво ме приюти.

Ех, тази сладост затаена,

за нея струваше си и мига…

За теб си мислех, че родена е -

ранената ми, търсеща любов душа...

Но пак сама съм и не ми е тъжно -

ти даде ми каквото сам можа.

Какво от туй, че в твойта мъничка окръжност -

не намери място обичта!

Накрая искам само да ти кажа,

че ако някога почувстваш самота,

ела и намери ме…пак ще ти покажа

как сладко пари любовта!