Ти, Животе...
И да искаш, да не искаш,
аз във тебе съм се влюбил.
Да се стискаш, да не стискаш,
аз и дните съм залюбил.
Че не мога да избирам:
аз роден съм да живея.
С теб дали ще се разбирам
вАжи как ще съумея.
Може ти да ме премяташ
ту на ляво, ту на дясно...
Ако грешно ме пресмяташ,
може в тебе да е тясно.
Но със мойта съпротива,
със смирение и вяра,
най- добре ще ми отива
в тебе да ми бъде чара.
И когато дойде време
бяло знамето да вдигна,
тайно ще се разбереме
горе в Рая да пристигна.
© Никола Апостолов All rights reserved.
