Ти ли поете
Ти ли, поете, с бронирана вяра в гърдите,
ти ли зовеше трудови хора на бунт?
Тебе ли Пирин откърми, възпита та
по ботевски силно да любиш, да мразиш
над Фамагуста за тебе ли питат звезди?
Ти ли, поете, отказа награди
и в затвор не допусна сълзи?
Тебе ли червей чиновник
не успя да уплаши,
не погуби твоите светли мечти?
Да, Вапцаров, народът не ще те забрави,
ще си с него и в лоши и хубави дни.
Нека слово умът да прослави,
пей, Българийо, песен за твоята рожба,
огън вечен с поклон запали!
© Иван Иванов All rights reserved.
