Няма мост над реката за двама ни,
няма шепот на дъжд и листа.
Няма нищо, когато телата ни
се докосват и търсят в нощта!
Има място за теб във сърцето ми!
Потърси го, ела, остани!
Ако сълзи блестят по лицето ми,
просто плача... Защото си ти!
Ще забравя какво съм си казал,
че обичам ли, после боли...
и след болката как съм изрязвал
всяко късче, което кърви!
Колко малко ни трябва да бъдем
по-различни, да нямаме страх!
Уморен ли си? Аз съм... от скитане!
Вече знам! Любовта не е грях!
Не гони ме... аз, нека остана,
направи ме щастлив тук и сега!
Не мисли, че във теб ще оставя
парченце лед, а не топлина!
Просто нека сега да опитаме,
само двама, без капка вина,
двата пътя в едно да преплитаме...!
Аз съм твоя, ти - моя съдба!
© Иванчо All rights reserved.