ти помниш ли я тази песен
Ти помниш ли я още тази песен,
за тъжната и тихата луна,
която ни разказа за любови,
несбъднати копнения в слова.
На пръсти пак нощта ще си отиде,
от старата ни болка преболя,
сълзите, със които ме облива,
все още парят ми дъха...
Беше нощ от устните напита,
от ласките ни светли небеса
отваряха врати в душата,
политаща във свят от чудеса.
Ти помниш ли, аз почти забравих
думите на песента, но помня
как глава във скута ти положих
и много дълго плаках след това.
Не искам нищо да ти разказвам,
не искам да ти спомням песента.
Дочух я пътьом и се разплаках,
оставила е дири любовта...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
