Ти шила ли си дреха от мъгли?
Ти можеш ли да яздиш ветрове,
когато залез върховете пали,
и с тях да гониш други светове,
да хукнеш по небесни магистрали?
Ти можеш ли във тиха лятна нощ
звездите на огърлица да вържеш?
Изтеглила в живота жребий лош,
на никому със хленч да не омръзнеш?
Способна ли си ти да сториш грях,
ако със него ще спасиш нещастни,
надеждата да подариш на тях,
на дребни страсти да не си подвластна?
А шила ли си дреха от мъгли
и можеш ли с цветята да говориш,
да кърпиш рани с борови игли?...
Душата си за тебе бих отворил!...
© Роберт All rights reserved.
