Ти си...
ТИ СИ...
Ти си изгревът,
с който възкръсва душата ми,
ти си залезът,
в който препуска съдбата ми...
Ти си бурята,
която бушува в гърдите ми,
ти си слънцето,
което изгаря сълзите ми...
Ти си вятърът,
който разрошва косата ми,
ти си облакът,
който скрива тъгата ми...
Ти си мълния,
която разсича сърцето ми,
ти си вихърът,
в който танцуват нозете ми.
Ти си капката дъжд,
която гали лицето ми,
ти си пухче снежинка,
което сгрява ръцете ми...
Ти небето си,
в което потъват очите ми,
ти дъгата си,
която обагря мечтите ми...
Ти звездата си, която сънят ми жадува...
Аз съм месецът... който звездата целува!
4 юни 2008
© Даниел Цокев All rights reserved.
