Ти си Моето, аз съм Твоето
Сънувам те с отворени очи -
така мъничка, трепетна и в бяло.
Душата ми в дланта ти пак мълчи,
под моя поглед - твое огледало.
И искам с теб да бъдем "у дома" -
на тихо място - злачно и спокойно.
Забива се любовната кама
между веждите с чувството поройно.
"В едно кълбо сме вплетени сега.
Около нас кълбета ръкопляскат".
От бъдещето рони се снега -
снежинките със светлобяла ласка.
Заклевам те сред този миг свещен,
бъди навеки тръпнещата Моя.
Не търся вечност, а благословен
да бъда Рицаря, наречен "Твое"!
© Младен Мисана All rights reserved.
