Сънувам те със ангелски крила...
тъй пречистена, смирена си до мене...
и вдишваш си от бяла светлина,
с нея двамата сме озарени.
И носим се сред птичия рояк...
с любов рисуваме небесната си диря...
към чудесния и нежен свят,
в който Господ тихо ни прибира.
Сънувам те във извор на река...
а сълзите ти не са студени...
няма в тебе помен от тъга,
тъй пречистена, смирена си до мене!