Сега душите и на двама ни кървят,
и носят своя тежък отпечатък.
Защото не остана вече път –
да открием днес красиво любовта си.
Да се любим с дъх в морето от сълзи, ...
Ако беше се отрекла ти от мен,
аз щях и в болка да те искам.
И щях да върна всеки скъп момент,
защото тъй си повече от всичко.
Щом просто няма друга и до днес, ...
Откак се помня все ми се мълчи,
и ти мълчиш край мене още.
А нашите тъй влюбени очи
блестят насън из хладното на нощите.
Блестят безкрай небетата от миг, ...
Грабеж си беше нашата любов,
и двамата един от друг крадяхме.
От чувствата, потънали в разкош
чрез силата на нощните ни страсти.
Крадяхме ние двамата от страст ...
В мечтите ти изчезвам като дим
и в този миг в душата ти е пусто.
За тебе бях във болката любим,
а с тази болка блудствах ли и блудствах.
Така ще бъдем двамата без сън, ...
Какво ли можех още да ти дам,
каква любов, изпълнена със рози.
От всеки цвят душа да ти създам
и все да бъдеш повече от моя.
И все във мен от обич да вали, ...
Да бе ми дал небесния си дом,
аз щях да спра без смисъл да се скитам.
Душата ми е страшничък погром,
защото, Боже, в сън не ме обикна.
Сега прости най-тежкия ми грях, ...
Ще имам само миг да ти се случа,
почти пиян от тъжния ти залез.
Да мога с дъх да те погаля в ручей,
да пия твоите сълзи от хладност.
Но пак ще ме дариш с небе от нежност ...
Ти ще светиш в мене с поглед на дете,
в миг в душата ми от нежност да се случиш.
Тъй пак ще имам твоето небе,
безброй звезди в съдбовната ми участ.
Аз все ще нося синята любов, ...
Безверникът е носил за из път -
едно сърце от толкова жестокост.
Днес раните от спомена кървят,
щом няма Бог без цел и без посока.
А в тъжни нощи сънища е крал, ...
Кога ще стихнат всички ветрове -
да мога пак в душата да се скрия.
Да имам само тихото небе,
в твоя свят от нежност да пулсирам.
Да светя денем в твоите очи, ...
Годините минават покрай мен,
а аз очаквам топлото си утро.
Когато ти ще светиш в моя ден -
с тебе в нежен полет да се впусна.
Но идат само спомени от миг, ...
Горещо е. А няма път назад.
Когато с теб пред Бога се обичаме.
И всеки спомен е в душите свят.
Защото огънят гори в огнището.
Горим. И няма друг живот. ...
И в този сън душата ми е в плен
на твоето така вълшебно чувство.
И все се носиш влюбено във мен,
сега и моята любов не пускаш.
Но аз летя със слънчеви криле ...
Недей да казваш колко ще боли,
когато чуеш тъжното ми "сбогом".
Две сърца не ще ги раздели –
един болезнен от деня ни спомен.
Нали ще дойдеш с обич във съня – ...
Ще молиш ли от срам да ти простя,
когато дойдеш и в съня ми късно.
Да цъфнат мигом всичките цветя,
в нежна сутрин в тебе да възкръсна.
Ще галиш ли небето ми от грях, ...
Голяма обич можех да си имам,
да пазя теб единствено в сърце.
От този свят внезапно си отиде
и аз те нося в споменен копнеж.
Така ще мога все да те обичам, ...
Добре дошла в небето ми прекрасно,
цял живот за тебе си мечтах.
Ти намери си в съня ми място,
докосна ме със своята душа.
Сега ще те обичам във безплътност, ...
Прелитна нежен полъх като зов,
в дъх небето се разтвори и отмина.
Сега сме вече сила и любов,
и две души, родени с херувими.
А сън ли беше синьото небе, ...
В теб светят и звездите като гръм -
в една небесно-огнена картина.
Аз тичам из среднощния ти сън
и вярвам, че в копнежа си те имам.
И огънят ме гали като дъжд, ...
Ти молеше душата си за друг,
в който в миг до болка да се влюбиш.
Но аз дойдох във мрачния ти студ –
в тебе огън нежен да събудя.
И тъй гориш в сърцето ми от свят, ...
Красива си и в утрото без грим,
щом слънцето очите ти погали.
И в мене ти попиваш като дим
от огъня, чрез който ме разпалваш.
И аз трептя с изгарящо лице, ...
Аз имам само мигове от тлен,
една душа в небе от херувими.
Да нося смъртно болката във мен
и все да сричам нежното ти име.
Аз плача денем с ручеи живот, ...
На мен ми трябват всичките ти дни
на твоите несбъднати в смеха животи.
Да мога пак след грешните жени
да поискам прошката от теб и Господ.
И ти ще ми дадеш отново знак, ...
Сега на теб ще кажа за какво
ми иде да избягам тихо вечер.
Защото нямаш повече любов,
а моята така неистово ти пречи.
Не мога да обичам само в сън, ...
Пак помолих се горещо да те имам –
в най-светлите в душата ми мечти.
Да се срещнем във небесната градина
и двамата от обич да цъфтим.
Тогава ще се любим и пред Бога – ...
Жадувам те отново да се случиш
в най-светлия във мене небосклон.
Животът ми е повече от скучен,
а всяка моя стъпка е погром.
Не можеш ли в деня ми да се върнеш, ...
На този ден небето се смали
и в миг останах в себе си безмълвен.
Боли душата ми, така боли,
че може би за обич тъй е късно.
Почти не дишам вечер и в съня – ...
Нали ще те докосна чрез дъха,
когато дойдеш и в съня ми вечер.
Тогава теб ще милвам с любовта,
с най-сладката и огнената нежност.
Пък ти ще ме погалиш със сърце – ...
Щом днес моретата не ще ни разделят
с небетата през слънчевия залез.
В душата ми от сън ще бъдеш път,
така в безкрая с дъх ще ме погалиш.
И аз ще дишам огнено във теб, ...
И в края ще те чуя като глас,
от който аз в небето ще се случа.
Защото, Боже, в сетния ми час -
греховете ще отмия в твоя ручей.
А после ще засветя във дете, ...
Да можех с обич в миг да те създам
чрез нежното ухание на роза –
аз повече не ще остана сам,
защото ти във мен ще се разтвориш.
Но няма как с душа да те даря – ...
Ако някога отново се срещнем,
ще искам в миг до мене да поспреш –
да мога с дъх в душата ти да шепна,
така да милвам твоето небе.
И ти ще можеш пак да ме обикнеш ...
Любов ли ще си спомняме с копнеж,
отново ли в душите ще се случи.
Душата си до мене да опреш,
а моята да бъде твоя участ.
Копнеж ли беше нашата любов, ...
Безкрайна обич в тебе ми прости,
че спрях внезапно в сън да те обичам.
Сега ме носиш в своите мечти
и само в дъжд от спомен се разлистваш.
Пък аз не мога вече да летя - ...
В теб небето ти внезапно се смали,
сега побира се и в моята душица.
От обич ти не спираш да валиш,
ала болката не стихва със сълзите.
Така се стичаш в нощите от мен ...
