Sep 22, 2006, 9:44 AM

Тиха вечер, епизод от есен 

  Poetry
736 0 12

Tиха вечер, епизод от есен.
Унесена в мечти, дочувам вън
дъждът вали, и сякаш в мен
той тази вечер с нежен звън,
звъни... и пеят капките
унесени и влюбени. Разказват ми
за спомен-музика от дланите ни...
Протягам своите ръце и есенният
дъжд ги гали, а сетне от лицето ми
измива сълзите прокапнали...
от буен порив, луд копнеж да чуя
твоят глас, почти безгласно шепнещ
от обич, нежна страст... и думите
на твоята любов достигнали
до моето сърце, изплъзват се
по устните ми и се отронват...
като стон от ехо... издигнато високо.


 

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??