Тиха вечер, епизод от есен
Tиха вечер, епизод от есен.
Унесена в мечти, дочувам вън
дъждът вали, и сякаш в мен
той тази вечер с нежен звън,
звъни... и пеят капките
унесени и влюбени. Разказват ми
за спомен-музика от дланите ни...
Протягам своите ръце и есенният
дъжд ги гали, а сетне от лицето ми
измива сълзите прокапнали...
от буен порив, луд копнеж да чуя
твоят глас, почти безгласно шепнещ
от обич, нежна страст... и думите
на твоята любов достигнали
до моето сърце, изплъзват се
по устните ми и се отронват...
като стон от ехо... издигнато високо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
