Oct 16, 2008, 12:20 PM

Тихо! 

  Poetry » Love
1151 0 6



Днес ще те обичам повече от вчера.
За в бъдеще... по-силно от преди.
Ще те оставя да си идеш, после пак ще те намеря,
защото имам нуждата да ме обезличиш с очи.
На пътя ми заставаш, как да те подмина?
Да те изблъскам ли? Назад ли да вървя?
Със сигурност без твойта обич ще загина.
А ти, кажи, обичаш ли ме... или да?!
От мене всичко притежаваш.
Усмивката откъсваш, но не съжалявам.
Дори да ме объркваш на моменти - ти си заслужаваш.
От всички други теб избирам, защото те познавам.
Виж как вали, заслушай се в дъжда...
Всяка капка аз на теб наричам,
всяка капка е към тебе любовта!
Тихо! Слушай колко те обичам...

© Миа Александрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мила приятелко, не глези толкова мъжете, защото се разкисват!
  • Това е моето любимо,твое стихотворение.Особено последните четири реда
  • Имаш уникален стил, Миа. Докосваш и пленяваш. Оставяш следа...
    Поздрав!
  • Благодаря!...Да обичат са призвани силните,слабите-единствено да са обичани!Чест ви прави,че сте от първите,защото останалите са губещи
  • Тихо...Слушай колко те обичам.....Е това просто ме заплени! Цялото е чудесно, браво!!!
  • мн е добро и е от сърцето това ме кара да обичам по-силно
Random works
: ??:??