Oct 16, 2008, 12:20 PM

Тихо!

  Poetry » Love
1.4K 0 6



Днес ще те обичам повече от вчера.
За в бъдеще... по-силно от преди.
Ще те оставя да си идеш, после пак ще те намеря,
защото имам нуждата да ме обезличиш с очи.
На пътя ми заставаш, как да те подмина?
Да те изблъскам ли? Назад ли да вървя?
Със сигурност без твойта обич ще загина.
А ти, кажи, обичаш ли ме... или да?!
От мене всичко притежаваш.
Усмивката откъсваш, но не съжалявам.
Дори да ме объркваш на моменти - ти си заслужаваш.
От всички други теб избирам, защото те познавам.
Виж как вали, заслушай се в дъжда...
Всяка капка аз на теб наричам,
всяка капка е към тебе любовта!
Тихо! Слушай колко те обичам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миа Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мила приятелко, не глези толкова мъжете, защото се разкисват!
  • Това е моето любимо,твое стихотворение.Особено последните четири реда
  • Имаш уникален стил, Миа. Докосваш и пленяваш. Оставяш следа...
    Поздрав!
  • Благодаря!...Да обичат са призвани силните,слабите-единствено да са обичани!Чест ви прави,че сте от първите,защото останалите са губещи
  • Тихо...Слушай колко те обичам.....Е това просто ме заплени! Цялото е чудесно, браво!!!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...