Oct 31, 2010, 11:55 PM

Тихо плака Септември... 

  Poetry » Other
1657 1 26
Тихо плака Септември...
Тихо плака Септември, а после се скри зад баирите
и потъна в зеления ирис на всички изгубени приливи.
И дълбоко вчертано в сърцето на малка седефена мида
се пропука небето. С последния крясък на птиците.
Оттогава вали. А асмите кървят мълчаливо.
Ронят едри сълзи от напукани златни зърна
за морето, което без милост от мен си отива
и в което окото на птица е бяла звезда.
Върху жълтите сипеи меко се стелят мъглите
и затягат на възел крилете на сини ята.
А без моето слънце е толкова трудно да дишаш, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елмира Митева All rights reserved.

Random works
: ??:??