May 26, 2021, 4:48 PM

Тишина в морско синьо

  Poetry
655 0 3

Тишина в главата ми.
Тишина в душата ми. 
Изчистен сюжет като в черно-бял филм. 
Само вълни в морско синьо придават и цвят.
Но пак изгря слънцето.
Покана отправи то пак за живот, 
озвучи тишината със цвят на любов. 
И нека бъде тъй всеки наш ден
с цвят на усмивки и щастие, 
от ръката на Бог оцветен!

Тихо, но цветно ми е! 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Климентин Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...